top of page
Търсене

Зъбобол – 8 причини, на които може да се дължи


Зъбоболът може да варира силно по продължителност и интензитет – от лек дискомфорт до мъчителна болка. По-често срещана е спорадичната болка, както и тази, усилваща се от топло или студено. Това, обаче, са недостатъчно специфични белези, което в много от случаите налага рентгенография или други диагностични мерки за идентифициране на подлежащата причина. 1. Етиологията може да бъде много разнообразна. В повечето случаи, зъбоболът произхожда от зъбите. Най-тривиалната причина за зъбобол е кариесът – появата на кухини в емайла на зъбите. Ако кариесът бъде оставен да премине през емайла и достигне пулпата, в която се намират нервите и кръвоносните съдове на зъба, състоянието преминава в необратим пулпит. 2. Пулпитът е много по-сериозно състояние от обикновения кариес. Пулпитът протича със силна болка, разпространяваща се към съседните зъби. Често, болката обхваща едната половина от челюстта или цялата челюст и пациентът не може да определи кой зъб е източникът й. Ако бактериалната инфекция, започнала като кариес, достигне пулпата, последната некротизира, което налага изваждането й. Умъртвеният зъб става крехък, което силно увеличава риска от счупването му, дори при дъвкане на меки храни. 3. Пародонтозата е заболяване, обхващащо околозъбната тъкан на повечето зъби. Тъканта е възпалена, а венците са отдръпнати от зъбите, които могат да бъдат болезнени в една или друга степен. Ако не бъде активно лекувано, състоянието може да завърши със загубата на повечето или всички зъби. 4. Прокарването на мъдреците завършва към средата на двадесетте години. Нерядко, последните зъби растат в неправилна посока – настрани, по посока на друг зъб или за тях няма място в челюстта. При това, те могат да доведат до разместване или изкривяване на съседните зъби, което се предава от зъб на зъб, при което се достига до разместване на предните зъби и силна болезненост. Тези случаи могат да наложат и екстракция на проблемния зъб. Процедурата не е тежка, но ако зъбът все още не е напълно прокарал, манипулацията може да наложи срязване на венеца, което води до образуването на оток. Може да се наблюдава и слаба постоперативна болка или дискомфорт, които преминават заедно с отока от няколко дни до няколко седмици след манипулацията. 5. Счупването на зъб също може да бъде силно болезнено. В зависимост от равнината на счупване, лекарят по дентална медицина преценява дали зъбът може да бъде изграден или се налага изваждането му. По правило, счупванията, които не достигат до пулпата позволяват изграждане на отчупената част или оставяне на зъба в този вид. Ако счупването достигне пулпата, обаче и тя се инфектира с бактерии от устната кухина, зъболечението се усложнява силно, като спасяването на зъба невинаги е възможно. 6. Алвеоларният остеит е потенциално усложнение на денталната екстракция. Представлява възпаление на челюстната кост около зъба, която го задържа на място. След изваждане на зъб, на мястото, преди заемано от зъба, се формира кръвен съсирек. Той служи като основа за по-нататъшното формиране на тъкан, която затваря раната. Ако съсирекът отпадне преждевременно, алвеоларната кост остава открита и бива инфектирана от бактериите в устната кухина, което предизвиква силна, разпространяваща се болка. Състоянието може да настъпи 3 – 5 дни след изваждане на зъб. Възможно е болката в зъбите или челюстта да се дължи и на причини, които нямат връзка с някакъв стоматологичен проблем. 7. Най-честа от тях е т.нар. тригеминална невралгия, която е неврологично разстройство, засягащо тригеминалния нерв. Това е петият черепномозъчен нерв, който инервира лицето и контролира лицевите мускули, лицевите мимики и осигурява лицевата сетивност. Състоянието протича със силни болки в областта на лицето или челюстите, продължаващи от няколко секунди до няколко часа. Лечението е медикаментозно и се назначава от невролог. Възможно е тригеминалният нерв да бъде увреден от някои химиотерапевтици, използвани за борба със злокачествени тумори, при което се наблюдава донякъде подобна клинична картина. 8. В някои случаи, стенокардната или постинфарктната болка могат да се предадат до долната челюст, при което у пациентът се създава впечатлението за стоматологичен, а не за сърдечен проблем.



*Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.


Източник: www.puls.bg


Comentários


bottom of page